Преди няколко дни ви представихме няколко археологически обекта от първостепенно значение за историята не само на Пловдив, но и на цяла България. Тези находки са били унищожени (напълно или частично), някои от тях – подправени, а малкото останали са на милостта на метеорологичните условия (да се чете: в плачевно състояние). Ето така изглеждат те в момента, а тук ще видите снимков материал, показващ как са изглеждали в момента, в който са открити.

Нека ви представя виновника за системното разрушение на българските исторически паметници – настоящият директор на Регионален Археологически Музей – Пловдив Костадин Атанасов Кисьов. Документите, които ще видите, са публикувани в ето това официално издание – „Годишник на Археологически Музей – Пловдив, книга 9”. Той е издаден през 1998г., а негов съставител е Атанас Пейков (директор на Археологически Музей-Пловдив между 1998г. и 1999г.). Документите, които ще видите, разказват само за периода 1993г.-1996г., но дават ясна представа както за личността на Костадин Кисьов, така и за деянията му.

Започваме четенето със страница 215 от годишника:

„Към средата на 1993г. Направление „Култура” към Община Пловдив проведе един незаконен конкурс за директор на Археологическия музей. С публикуваните в печата предварителни изисквания към кандидатите практически се попречи на известни специалисти да кандидатстват в този конкурс и се даде предимство само на тогава младия научен сътрудник Костадин Атанасов Кисьов. За тази цел беше подбрана и съответната „комисия”, в която нямаше дори и един специалист. Така, за директор на Археологически музей – Пловдив (АМП) беше избран К. Кисьов, войто впрочем имаше само един опонент и то без всякакви шансове за спечелване на конкурса.

От този момент нататък до края на 1996г., когато, със Заповед на кмета на Община Пловдив (ОбП), К. Кисьов беше уволнен „поради липса на качества” за директор, музеят изживя един много тежък период.”

Ето как един неподходящ (както ще видим по-късно) човек бива назначен на тази изключително отговорна позиция.

„В качеството си на директор К. К. Най-хладнокръвно отнемаше ключовете на фондохранилищата от материално отговорните лица и ги държеше в себе си.”

Ето какво се е случило, когато г-н Кисьов е „взимал назаем” ключовете от хората, които официално отговарят за съдържанието на фондохранилищата. Страница 216:

„Тук трябва да се каже, че покойният вече Здравко Каров оглавява Археологическия музей от 1980-1993 г., когато го наследява К. К. През тези 14 години е констатирана само една кражба, докато по времето на К. К. (само за 3 години) кражбите в музея и археологическите бази са масово явление. Дори има куриозни случаи – на 9.VII.1995 г. само за 3 мин. (от 13:05 до 13:08 часа) от музея са откраднати следните предмети:

ОПИС

на откраднатите експонати

от Археологически Музей – Пловдив

1991 година

1. Алабастрова статуетка на Венера с Инв. No. 1928

3.V.1995 година

1. Мраморна главичка на дете. Инв. No. 3450

2. Мраморна главичка на жена. Инв. No 620

3. Мраморна главичка на мъж. Инв No. 1063

4. Мраморна главичка на богиня от школата на Праксител. Инв. No. II-337

9.VII.1995 година

1. Бронзова апликация от колесница – Леда. Инв. No. 1114

2. Бронзова апликация на Херакъл. Инв. No. 1110

3. Бронзова апликация от колесница с Херакъл. Инв. No. 11109

4. Бронзова апликация от колесница с Леда. Инв. No. 1115

5. Бронзова апликация от колесница на умираща Амазонка. Инв. No. 1113

6. Бронзова апликация – Диана. Инв. No. 1116

7. Бронзова апликация – Диана. Инв. No. 1117

8. Бронзов капак на колело с лъвска глава. Инв. No. 1118

9. Бронзов капак на колело с лъвска глава. Инв. No. 1119

От II зала IV витрина на същата дата е открадната:

1. Сребърна маска-шлем от „Каменица” – Пловдив. Инв. No. 19”

Ето това е откраднатата сребърна маска. Красиво изработена е, нали? В момента можем да я видим само така – на снимка.

За тези 14 антични предмета се знае – описани са като изчезнали. А какво е имало във фондохранилището (твърде силна дума за неохраняема, незаключена барака) на „Брезовско шосе”, което е било сринато с багер? Очевидци, които ме помолиха да запазя тяхната анонимност, ми разказаха, че сред руините на склада е имало парчета керамика. Означава ли това, че след като всеки, които е искал, си е взел „сувенирче” от фонда на музея (в постройката се е влизало безпрепятствено), останалите находки са били унищожени и никой не се е погрижил да бъдат прибрани? И ако да, защо? Въпрос на немaрливост или умишлено затриване на археологически находки? На тези въпроси засега няма отговор. Впрочем, прочетете информацията за това в годишника, стр. 219:

„Археологическите бази на музея масово се разграбваха и от тях периодически се крадеше, а К. К. Само пишеше докладни записки, в които обикновено се казваше: „Моля да бъде разгледан професионално и задълбочено този проблем и да се предприемат необходимите мерки за комплексното решаване на проблема.” – писмо, изх. No. 233/22.X.1996 на К.К. до Зам.-кмета и Началник отдел „Културно наследство”. Вместо да се заеме с опазването на общинското имущество той нареждаше другите да му вършат работата, като че ли не е самостоятелно юридическо лице на Общината.”

Иначе казано, г-н Кисьов е имал правомощията да опази музейните бази, но не е направил нищо съществено, за да предотврати изчезването на неясен брой находки. Нехайство? Съмнявам се.

Нали си спомняте взривеното тракийско светилище на ул. „Княз Церетелев” в Стария град, на чието място в момента е червената резиденция на Емил Тиберов? Както обещах, давам сведения и за този случай:

Из стр. 217: „Както вече се знае през негово време бяха разрушени и дори взривени изключителни паметници на културата, какъвто е случаят с праисторическите релефи и античната крепостна стена в имота на г-н Тиберов на ул. „Княз Церетелев” в Пловдив.”

На това място годишникът препраща към документ 9, публикуван на стр. 247- Заповед No. ОА – 1240 от 25.10.1996г. от кмета на Община Пловдив Спас Гърневски. В нея на г-н Кисьов е наредено да „1. Констатира и извърши специализирана оценка на състоянието на обекта Антична крепостна стена – засегнат ли е, в какъв мащаб и размерът на вредите. 2. Да вземе мерки за спиране увреждането на обекта. 3. За извършените констатации и предприетите мерки директорът К. Кисьов да изготви писмен доклад лично до кмета на Община Пловдив в срок до 28.10.1996 г.” След като вече знаете съдбата на античната крепостна стена и откритото до и под нея тракийско светилище, ясно можете да си представите „мерките”, които г-н Кисьов е „предприел” за спиране увреждането на обекта – така се е постарал, че от находките няма и следа. В резиденцията можете да хапнете по един бумбар, приготвен по легендарната рецепта на „Бумбарника”, ако това ще ви утеши.

Това, обаче, не е единствената вреда върху историческото наследство на Пловдив, нанесена от г-н Кисьов. В заглавието на настоящия материал не случайно присъства думата „фалшификатор” – потърпевшата антика представлява глинено обредно съоръжение от храма на Евмолпия. Ето негови снимки в годишника, стр. 230:

„Обредното орфическо съоръжение от храма в култовия център на древнотракийския град Евмолпия с вдлъбнатините от четириножника преди фалшифицирането му”

„Едната от четирите фалшифицирани вдлъбнатини от четириножника с изображение.”

„Вдлъбнатините от четириножника върху обредното съоръжение 5 години след фалшификацията му. Изображения вече не се виждат, защото смолата върху която са били апликирани изображенията се е просмукала в глината и затова около четирите вдлъбнатини има тъмни петна.”

Процедурата, по която е фалшифицирана находката, е следната – вдлъбнатините се заливат с гореща смола, изчаква се да изстине малко, но не напълно, и върху нея се притиска монета, така че образът й да се отпечата. Както е видно, това подправяне е нетрайно – след 5 години от изображенията в смолата са останали само тъмни лекета. Това деяние, обаче, на външен вид „подмладява антиката” – от 3000-годишна тя става 1000-годишна. Не само снимките са доказателство за тази фалшификация – на 02.02.1996 г. Зам.-кмета Бадев издава заповед No. ОА – 145, с която нарежда на Костадин Кисьов да обясни писмено въздействието върху паметника на културата, за който иде реч. Директорът отрича да е извършвал каквато и да е интервенция върху култовото съоръжение и цитира последния (според него) оглед през 1994 г. Съмнението за фалшификацията, обаче, остава и 2 години по-късно, на 4.11.1998 г. е свикана комисия, която да определи дали има посегателство върху обредния тракийски предмет. Тя се състои от председателя арх. Матей Матеев и членовете Бойко Ватев (директор на галерия „Ромфея” и зам. председател на ВМРО), Николай Близнаков (председател на „Сдружение за възраждане на Пловдив), инж. Димитър Костов (известен пловдивски колекционер на антики), Пенка Ангелова (секретар на Музейния съвет при Археологически Музей – Пловдив), Мария Радева (художник и керамик, автор на големия макет на античния театър, който можете да видите в туристическия информационен център до Пощата), инж. Димитър Чиликов (траколог, член на Интелектуално звено „Корени”, вече покойник), арх. Иван Мандаджиев, Веселин Василев (финансов ревизор), д-р Камен Димитров (по онова време научен сътрудник към Института по тракология), Ана Гребенарова (художник-керамик), Милица Стефанова (реставратор на керамика и метал), Елена Кантарева (реставратор на мозайка и метал), уредниците в Археологически Музей – Пловдив Славка Чернева, Бисер Хънтев, Валентина Танкова, Мина Боспачиева, Мая Мартинова (в момента вече Мая Кютова), фотографът на АМ-П Яник Трангьозов, екскурзоводът към музея Красимир Стоянов, счетоводителката Дечка Арабаджиева и домакинът Виолета Косева. За жалост становищата на някои от тях не се четат (написани са на ръка), но Мария Радева, Димитър Чиликов, Иван Мандаджиев, Ана Гребенарова, Елена Кантарева, Милица Стефанова, Мина Боспачиева, Мая Мартинова, Яник Тангьозов, Красимир Стоянов, Дечка Арабаджиева и Виолета Косева потвърждават, че в ъглите на обредното съоръжение не се виждат отпечатъците от монети, които според сборника „Нумизматичното богатство на Археологически Музей – Пловдив” (с автор Костадин Кисьов) присъстват. Ето и причината за фалшификацията – директорът просто е искал да допълни своето издание, вероятно за да го направи по-интересно за читателите (причината може и да е друга – кой знае).

Всичко това е само част от безобразията, които Костадин Атанасов Кисьов е извършил между 1994 г. и 1996 г. – другите включват отклоняване на финансови средства от сметката на музея, фалшификации на документи и дори кражбата им – точно преди ревизията през 1998 г. мистериозно от счетоводството изчезва цялата документация за 1993 г., от заключена каса на музея се изпаряват 13 матрици за производство на антични монети... Списъкът е много, много дълъг, затова оставям другите му злоупотреби за следващ материал. Мисля, обаче, че и тези, за които ви разказах сега, са достатъчни, за да си зададем няколко въпроса:

Защо Костадин Кисьов е върнат на работа като директор през 1999г. ? Кой го е назначил отново? Какви ли са следващите му недобросъвестни деяния, за които ние все още нямаме информация (имам предвид времевия интервал 1999 г. – 2012 г.)?
www.20four7.bg/index.php