В Интернет циркулира от известно време един потресаващ доклад, резултат от 20-годишния труд на Константин Каменов, един от основателите на Интелектуално звено „Корени” (създ. 1997г.). Към момента документът „Унищожената археология и информацията, която ни остави тя” може да се види във Facebook, в няколко блога и тук, в Google Документи. До 20four7.bg той достигна благодарение на Антон Тодоров. Ето какво съдържа:
Когато се унищожават археологически паметници, които не могат да попаднат в частни колекции,се разкрива една страшна тенденция. Примери, за тези безобразия са прекалено много, затова ще се спрем само най-фрапиращите и то от град Пловдив.
Първо ще разгледаме съдбата на разкопаната в цялост крепост Евмолпия, разположена на Небет тепе от Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки, извършени през втората половина на XX век от нея са разкрити следните съоръжения:
1) Крепостни стени - тип циклопски градеж, датирани от преди 3 хиляди години. Тук трябва да отбележим, че според античните автори циклопите са тракийско племе, откъдето достигаме до извода за приемственост в строителната култура между местните траки и споменатото им родствено племе. По-голямата част от стените са запазени, независимо, че част от тях са заляти с бетон.
2) Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изписан в две окръжности.
3) Разкрит е храма в култовия център и култовия олтар от него. Последният е имал формата четиристенна, пресечена пирамида със съответните знаци символизиращи царските регалии. (днес е напълно унищожен)
4) Стълбището,което достига от подножието на тепето до северната му порта е изпълнявало двояка функция. От една страна чрез него се осъществява идеята за връзката между подземния свят с божеството, отъждествявано с храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали да стигнат до реката. Водите й имали и стопански функции. През този период Марица е била плавателна. (стълбищата са почти запазени, единствено поради факта, че са издялани в скалите, които е нямало как да бъдат взривени)
5) Разкрити са множество цилиндрични и конусовидни ями за ритуални цели.
6) Вградени стълбища.
7) Улици с каменна настилка и канали под тях.
Всичко отбелязано от тези археологически разкопки в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са заличени. Документацията за находките е напълно унищожена, а самите находки изхвърлени. Някои от тях са, описаните от Климент Александрийски, предмети, поставяни в ТАЙНСТВЕНАТА КОШНИЦА, употребявани при посвещаването в Орфически ритуал.Между тях са колелото, пумпала, човешки фигури с подвижни крайници, спиралата, цифрите, отбелязани върху кръгли или друг вид глинени плочки, въз основа на които, по-късно, Питагорейците създават стройната си философска система. Човешки фигури със знаци и числа по тях, с отбелязани тройки, петици, осмици и десетици. Трикраки масички - точни аналогии в Микена. Кръгове, дискове и кръстни знаци. Когато се е случило това деяние директор на Археологическия музей-Пловдив е Костадин Кисьов.
Ето какво представлява Небет тепе днес:
Това не са строителни отпадъци - парчета сиенит са. Откъде ли?
Не знам дали достатъчно ясно се вижда от снимката, но това е парче от дъното на глинен съд. Такива се търкалят по цялото тепе, както ще видите.
Това е едната порта, богато "декорирана" с фасове, бутилки и прочие отпадъци.
Тук с бетон е запечатан извор, има си шахта. Бетон в изобилие.
Спускане през портата. Все още е безопасно човек да върви по древните стъпала, но само на светло - на много места се ронят.
Това е от другата страна. Някой безобразник дори е плеснал със зелен спрей тага си по стена, която е с хилшди пъти по-стара от него...
Разходка около външната страна на крепостната стена.
Една стара стая (или кула?), останала без покрив. Може би най-добре запазената част от крепостта, която може да се види днес.
Това не са натрошени керемиди, както изглежда на пръв поглед. Парчета керамика досущ като онова, което ви показах на една от предните снимки. Някои от тези "парчотии" са от 2рото хилядолетие преди новата ера. И просто си се въргалят в треволяка.
Тук нейде е бил вероятно култовият център. За жалост, той би могъл да е и на всяко едно друго място по тепето - просто от него няма едно останало камъче за знак.
Бетон се е лял безразборно навсякъде. От тракийските стени нищо не се вижда, а римските, с характерните тънки печени тухли между пластовете дялан камък, са единственото, което стърчи над безличната земна маса. Единствената порта, която успях да намеря и заснема, гледа към сегашната Семинария и през нея може да се мине (както виждате от снимките), стъпалата са изронени и навсякъде се търкалят бирени шишета и прочее боклуци. От споменатия култов център няма видими следи – явно наистина всичко е унищожено. До издяланите в камъка стълби няма как да се достигне в момента, всичко наоколо е обрасло в бурени. От цилиндричните и конусовидни ями няма и следа – вероятно също са затрупани със земна маса. Същото се отнася и за вградените стълбища, улиците и каналите. Единствената добра новина тук е, че насипаната пръст защитава остатъците от находките (поне тези, които не са били „изхвърлени” – или по-точно, вероятно продадени) от атмосферните влияния. Кой знае къде са предметите, описани от Климент Александрийски.
Това, за жалост, е само началото на безобразията. Четем нататък:
Другият обект, който ще обсъдим в доклада, е античната базилика, която бе разкрита на няколко метра южно от фасадата на католическата катедрала “Св. Людовик”. До нея, когато се трасираше пътя през античния форум, бе открита още през 80-те години на XX век почти 20 метрова, монолитна колона, която бе с обиколка около 3 метра. Тя бе характерен пример за тракийската херметична мисловност, при която отличителна черта в строителството е именно монолитността, докато при елинската мисловност преобладава сигментарността. Два крана не успяха да повдигнат тази колона, след което някой издаде заповед и тя бе асфалтирана под пътя.
Самата базилика, една от най-ранните в Европа, дълго време бе оставена, след възстановката на мозайката й, под метална, защитна конструкция. От преддверието на западната й порта не бе прибран дори откритият цял скелет, който най-вероятно е бил на знатен владика от античността. След като преди няколко години конструкцията рухна, и мозайката, и скелета бяха захвърлени на боклука. Всичко бе напълно унищожено. Директор на АМ-Пловдив по това време бе Костадин Кисьов.
Около тази стена я няма дори смехотворната ограда от гофрирана ламарина. Поне става за кошче... явно.
Ето как изглежда базиликата днес – оградена е с тенекии, които нормален човек лесно може да прескочи. По земята се търкалят парчета колони и части от стени, които бавно корозират, изложени на студ, пек, дъжд и сняг. В единия ъгъл на заграждението клошар си беше стъкнал „бърлога”. На това място под земята все още лежи 20-метровата гранитна колона, която по прости сметки тежи около 400 тона.
И това е само „върха на айсберга”. Не знам за вас, драги читатели, но моето сърце вече се облива в кръв по занемареното и вече почти изгубено историческо наследство. Кой знае какви са били мозайките, които са били унищожени. Ако бяха запазени, те щяха да са без аналог на Балканския полуостров и едни от малкото в Европа.
Следващият обект има наистина трагична съдба, която може да докара до истеричен рев всеки любител на праисторията:
“С Т А Н 0 В И Щ Е
на Бистра Колева - археолог - праисторик при Археологически музей
Пловдив
ОТНОСНО : Археологическото изследване
на скалния масив на обект "Княз Церетелев " 11 територията на Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив
По устно искане на Жени Танкова, археолог при Археологическа музей - Пловдив, ръководител на спасителен обект " Княз Церетелев " започнах почистване на скалния масив от вътрешната страна /западно/ на кьсноантиината крепостна стена. Преди започване на изследването собственика с машина е отнел културния пласт до слой с червенокафяв цвят / обявен за изветряла скала /. Скалният масив, за да се подготви за взривяване допълнително е почистен на ръка. Имено след това почистване Жени Танкова установява присъствието на различни изсичания, което стана причина за намесата на праисторик.
След почистване на скалата от запазения на места слой с червенокафяв цвят и масата получена при пробиване на дупките за взрив се установи следното :
В южния сектор се откри кладенец с дьлб. около 3 м. Запълнението не е изчерпано.С 4 правоъгълни блока е бил затворен. В пространството източно от него се почистиха скални изсичания с конусовидно сечение разположени в кръг и свързани с улеи.
Непосредствено до крепостната стена се откриха две изсичания с правоъгълен план, разположени едно до друго и застъпени от нея. По вертикалните стени на южното личаха ясни следи от метално шило. В същото това врязване по западната и южната страни са разположени с правоъгълна форма, свързани помежду си с улеи. В запълнението на едно от тях / смолисточерен цвят / се откри монета от Гордиан III. Към тези вкопавания се проследиха и улеи, които ги свързват с ямите разположени източно от кладенеца.
В северния сектор се разчистиха 4 амтропоморфни пластично моделирани фигури с дьл. от 1.5 до 2.5 м., разположени радиално спрямо център, който остана неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото пространство под тях е оформено на големи правоъгълни полета, които преминават под късноантичната крепостна стена.В тях с плитки врязвания са изсечени различни изображения - силно схематизирани антропоморфни фигури, триъгълници, знака " вулва ", кръгове.
Отделни изсичания намират пълни аналогии с елементи от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията в Горталово / публиликувани от В.Миков и М.Цончева / и такива от Сиракуза, безспорно датирани в VI хил.пр.Хр.
Археологическите наблюдения, предварителните резултати от формално - типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме попаднали на малък сектор от скално светилище функционирало през праисторическите епохи до самия край на I хил. пр. Хр. Аргументите за предложената датировка е керамиката характерна за римската епоха в Тракия, открита в пласта с жълтокафяв цвят, с който бяха засипани скалните изсичания върху целия масив, останките от розов хоросан върху големи сектори, монетата и късноантичната крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.”
Този обект бе взривен от пловдивския бизнесмен Тиберов., който построи на мястото огромен “палат”. По това време директор на АМ-Пловдив бе Костадин Кисьов.
Ето така изглежда палатът, заради който енеолитното (тоест каменно-медната епоха) светилище, което е подобно само на още 3 в света, е взривено. За непредубедения зрител това е красива сграда, но знаейки какво е съсипано заради тази „резиденция”, искрено ми се ще да я срина със земята, белким отдолу все пак е останало нещо от култовия център. Предполага се, че този скален храм се простира и до сградата – в момента това място е паркинга, който виждате на снимките. Дори и под излятия на петна бетон да има нещо ценно, никой историк не може да се добере до него – имотът е на столичния бизнесмен Емил Тиберов.
Част от "прекрасния" паркинг с прилежащата му "украса". Какво ли се крие отдолу?
Докладът продължава:
Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт, каквото решат управляващите, това става. По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и част от храма на Аполон Кендрисийски .
Ето това са видимите остатъци от форума. Ясно си личат почти затрупаните от земна маса оригинални градежи, а върху тях са построени нови реплики, които само маркират това, което се намира отдолу. Мястото, където Одеонът продължава, в момента пустее. По българска „традиция” и тук е изразходван немалко бетон. „Басейнът” на Младежкия хулм сме виждали всички, но надали пловдивчани знаят, че под него се намира една от най-старите християнски църкви. Храмове на Аполон има из цяла Гърция и в момента всяка, дори най-малка останка от тях се обявява за туристическа атракция и за нейното съхранение се грижат подобаващо.
Това не е произволна дупка, а отново част от сграда, чийто основен дял се намира под лъскав магазин за дамска козметика.
Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът-праисторик Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П.Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелствуваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.
Само за сравнение – неолитното селище в Стара Загора се съхранява грижливо и се радва на много посетители през цялата година. Може би няма училище в Южна България, което да не е организирало пътувания на учениците си до комплекса. Същото нещо би могло да се постигне и в Пловдив…
Какво се е случило с базата на „Брезовско шосе”? Старата барака е срината с багер. Какво се е случило със съхраняваните находки – питайте Костадин Кисьов, за който ще стане дума малко по-нататък.
Унищожена бе и Римската баня с уникалния хипукаус, намираща се на ул.”Георги Тертер”№1.
На мястото на римската баня, чийто хипокауст (антична отоплителна система) няма намерен запазен аналог в света, в момента се намира ето този жилищен блок. Живущи в квартала с две думи разказаха, че мъже са изнесли останките неизвестно къде. Вероятно са били изхвърлени.
Най-древната синагога, открита на територията на България и най-голямата за своето време, бе проучена като археологически обект също в Пловдив. Освен основите, при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес този древен духовен център също е в небитието, защото е цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луйза”, срещу църквата “Света Петка-Нова”, където се намираше обекта, сега има само бурени и филизи, както и фургони на “чистотата” .
Ето това е дупката, останала от старата синагога. Както пише и Каменов, всяка следа от сградата е била заличена и в момента този празен парцел няма никаква стойност за археолози и историци. Отново не се знае защо е срутена и къде са отишли мозайките.
Наскоро бе разбито друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул.”П.Р.Славейков”. Изследователската група на ИЗ “КОРЕНИ”, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект. Така мога да ви разкажа каква уникална изработка бе премахната от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше възрожденска постройка. На източната скална част, по наклона, ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.
Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпала от Символната връзка между световете. ИЗ”КОРЕНИ” използвайки старинен ритуал даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме , че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло сравнение, засягащо археологията, с позицията на друга държава. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XII в., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания. Унищожаването на последните отбелязани обекти бе по времето, когато директор на АМ-Пловдив е Костадин Кисьов.
Не е много ясно за коя „безлична сграда” става въпрос в доклада, но ви уверявам, че в най-скоро време ще получите повече информация за „лицето на Бендида”.
По сведения на Анна Комнина, в източната част на заличеното, против нормативните актове, Марково тепе е имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от този най-малък Пловдиски хълм и статуята на Херакъл, намирала се на Бунарджика и за чието съществуване данни помества и Апостолидис, както може би вече се досещате, според названието на доклада, са унищожени.
Всеки пловдивчанин знае историята на Марково тепе (познато още като Пехливан тепе заради провежданите там боеве) – като единствено гранитно тепе скалната му маса е била използвана още през комунизма като строителен материал и особено настилки за улици. В момента на мястото му се строи търговски център.
Кой е Костадин Кисьов?
Максимата, че незаменими хора няма, не важи за г-н Кисьов. От 1994 година насам той има само една пауза в автобиографията си като директор на Археологически Музей Пловдив – през 1998 година е отстранен от длъжността, но приемникът му, Атанас Пейков, е уволнен по неясни причини през следващата 1999 година и Кисьов е отново назначен на поста. И така до ден днешен. Сами разбирате, че този човек е имал възможността да направи всичко, което прецени, за 16-годишния период като директор на музея и е имал достъп до цялата документация на институцията.
Защо е уволнен Атанас Пейков? Из града се носи мълвата, че през 1998 година новият директор е свикал финансов одит и е проследил всички находки, открити в периода 1994-1998 година. Оказва се, че за описаните в доклада злоупотреби има още едно доказателство – годишника на Археологическия музей, том 9, който освен в музея, се съхранява и в Държавния Архив.
Дали Костадин Кисьов е отговорен за унищожаването на редицата културни паметници, за които ви разказахме, тепърва ще се разбере. Обещавам да ви държа в течение за развитието на случая.
20four7.bg/index.php
Престъплението с археологическите паметн...
Костадин Кисьов – изобличен!
21.01.2012 10:45
Постингът много силен повик към гражданите, ако изобщо чуят нещо.
Поздрав!
21.01.2012 14:29
Май се оказва че не е така.
Май има достатъчно хора, оглеждащи погребаната история с погнуса.
Ами извадете телефона и снимайте.
Изпратете на мейла и да попитаме кой взе парите.
Колко взе.
Защо ги взе.
Ако ни изгонят от тук, ще отидем на друго място.
Подготвяме поредица от безумни снимки.
Грозни и плашещи.
На струпана история, на подиграни места, на откровено безхаберие.
За тези места ще платят децата ни.
С незнание, с безразличие, с липса на вяра че тук има нещо важно.
Тук в нашата родина.
Докато чакаме някой да се престраши, ще опитаме да разкажем къде са скрити находки за които в съседни страни се създават цели институти.
Жалко наистина.
27.01.2012 11:25
19.02.2012 17:02
<a href="http://icqmobilephones.net/">скачать аську</a>
